project 248

Как се създава приятното усещане, че всичко в един интериор си е на мястото, че има единство и баланс?  За да постигнеш такъв резултат, първо трябва да разчетеш пространството и неговите дадености. След това, когато установиш каква е причината то да изглежда хаотично, започваш да обобщаваш. Този проект е добър пример за преобразяване на проблемно пространство в дом с изчистена, обобщена линия и единен стил.

Какви са даденостите: основното жилище има дневна, две спални със собствени бани, обслужващи помещения. В изходно положение архитектурата е проблемна – лабиринти от ниши, чупки, вертикални щрангове на инсталации, занижавания заради климатичната система, скосявания заради скатовете. Височината на помещенията е 240см, което също допълнително допринася за сложността на задачата. В допълнение към заданието има и изискване да бъдат използвани точно определен модел плочки в цвят теракота, както за вътре, така и за вън. Част от тях са монтирани преди началото на проекта. Плочките, в едно с поръчаната бежовата варова мазилка за всички стени и тавани, са част от идеята на собствениците жилището да се изпълни в провансалски стил. Решения са взети и за вратите - поръчани са модерни тапетни врати в бежово с черни дръжки. Компенсация на така изброените проблемни и противоречиви дадености на заданието е прекрасната гледка към зелените склонове.

Решението при тези не особено благоприятни дадености е постигнато в няколко стъпки на обобщаване и успокояване на резнопосочните линии. Първата от тях е работа с настилките. Потърсено е обединяване чрез настилката на основната ходова линия със зоните, имащи панорамен поглед навън (дневна и столова) и терасите (малка и голяма). За тях е запазена теракотата от заданието. Вътрешните ниши на кухнята и тази пред втората спалня са дефинирани чрез промяна на материала на пода - променени са растерът и цветността, новите плочи са широкоформатни и светлобежови. Решението е теракотата да присъстват премерено, по-скоро като  водеща линия и инструмент за свързване на зоните.

В последствие, като втора стъпка, идва насищането на двете дефинирани вътрешни ниши. Те са разработени с особено внимание и детайлност. Зоната  на кухнята е наситена с растери, градиране на материали и цветности. На рустикалността на материала за пода и стените са противопоставени модерни, богато нюансирани плоскости и обеми. Керемиденият цвят е засилен и използван за долния ред на кухнята. Надребненият растер на две две от стените в бяло и керемидено са противопоставени на едрия растер на стената с плочките в зоната за готвене и ламперията, затворила нишата около хладилника. Тъй като провансалската естетика в нейния стандартен прочит не е подходяща за един новопостроен блок, тя присъства само като настроение през цветността, успокоена и модернизирана с растери и геометрии, характерни за съвременната естетика. Като резултат е създадена богата, но и спокойна визия.

Втората ниша, част от столовата, е разработена с помощта на доминиращата хоризонтала на ламперията. Тя започва от ръба на кухнята и свършва зад масата за хранене като визуално обединява цялото пространство. Този визуален способ е от особено важна роля в проекта: Като елемент е с градско излъчване и напомня характера на сградата; обобщава обемите, скрива несъвършенствата на геометрията; прави обиколка и свързва пространствата едно към друго, променя цвета си в различните зони и по различен начин приобщава шкафовете - крие ги или ги репликира като форма. Резултатът на тази сложна концепция се долавя на подсъзнателно ниво като единство и завършеност.

Осветлението също илюстрира как добре обмисленият инструментариум  на дизайна действа на подсъзнателно ниво. Контрастните тъмни линии на осветителните тела маркират нишите и определят към кое пространство принадлежат. Линеарните осветителни тема и обзавеждане отвеждат погледа към най-важното - пейзажа.