
Един интериор, изграден върху принципа на неутралната нюансирана рамка чрез градиране и дозиране, обогатена с текстури и контролирани контрастни елементи.

Всъщност, всичко започна от идеята ми да създам решение в черно и бяло. Това се оказа трудна задача за мен - суровото графично противопоставяне е далеч от средата за обитаване, която обикновено създавам за хората. Именно през този интериор успях ясно да видя собствения си подход на работа. Проектът е пример за това как градя пространствата – чрез създаване на нюансирана основа, която е сравнително неутрална и която плавно свързва елементите. В тази рамка мога да експонирам контрастните акценти. Този подход дава възможност да градирам и през градацията да създам мекота и това усещане за уют, което търсят хората.

Нюансирането на тази спокойна рамка е ключово – играе се не просто с два цвята, но и с текстури, които много обогатяват решението и разказват различни визуални сюжети. В дневната присъстват тапет с текстилна структура на стената зад дивана, дъбов паркет рибена кост, вертикални растери зад шкафа. Всеки от тези елементи носи асоциация за различно тактилно усещане, но в същото време всички са обединени в една обща тиха гама.
В този спокоен контекст лесно апликирам и противопоставям по контролиран начин силни елементи като почти бял текстилен диван, чисто черна стъклена маса, черен кожен фотьойл, който е и дизайнерска емблема на Чарлз Иймс за VITRA. Именно в креслото се появява и дървото като материал, който пренасяме в хоризонталите на шкафовете.
В зоната на трапезарията стилистиката се променя към по-минималистична и почти скандинавска. Идеята на това превключване от по-приказлив и уплътнен дизайн към по-сдържан изказ е почивка за сетивата и дозиране на визуалните сюжети. Преходът сякаш е нарисуван - започва от пода през интензитета на мароканския килим тип BERBER, минава през десена на плътната завеса, която сякаш успокоява растера на килима и подготвя за изчистената стилистика на трапезарията.


В този сбор на привидно несъчетаеми елементи сякаш най-драматична е ролята на полилея – типичен за английската стилистика, той не само се откроява контрастно, но и силно влияе върху стила на пространството с препратката си към класиката от началото на миналия век.
Осветлението е важна и забавна тема, защото прави връзка между различните зони, между контрастни цветове и форми. На черния полилей се противопоставят минималистични осветителните тела, тип бяла топка. Стоящата лампа е изработена за проекта. В геометрична метална рамка е вписана бяла топка – това решение свързва двете помещения – дневната и трапезарията, черното и бялото, кръглото и геометричното.


Зад стената с телевизора се намира кухненският бокс, който е проходим от две страни – откъм коридора и откъм трапезарията. Тъй като площта му е малка и за да не се намалява обемът на дневната, помощните шкафове са „изтекли“ към столовата, като повтарят материалите на дневната с фурнир в долния ред, съчетан с много интересен камък - тип мрамор.