case study 194-2

Този декоративен акцент в дневната на жилището има своята интересна история. В началото изпълнителите слушат заданието за декоративната стена невярващо, но в процеса на работа по изпълнението й започват да я наричат "el muro artistico" или "артистичната стена".

Вдъхновена от една снимка, направена в квартала Lastarria в Сантиаго, тази стена е не само на емоционално наблюдение, но и своеобразна реакция на строителната реалност в страната. Първоначалният проект за акцентната стена предвиждаше облицовка с естествен мрамор от Хърватска. Но след като наблюдавах дълго начина на работа на майсторите по детайлите, реших да се възползвам именно от тази даденост. Липсата на прецизност, грубостта са преекспонирани в този експеримент. В едно с това, този детайл е продължение на темата за първичните строителни материали, вече заложени в проекта на спалнята.

Реализацията беше особен процес, в който първоначално се наложи да се кача на скелето и да покажа как да полеят стената с "мръсна" вода. Оцветихме водата до необходимата цветност за да може вадичките да се виждат след като изсъхнат. След това, отново за първи път, работих с мистрия за да покажа как бих искала да изглеждат мазките на втората текстура. Преди да нанесем последния най-груб слой в долната част на стената, изпълнителите подготвиха подвижна мостра, която да одобрих. И всичко това за да обясня, че това, което правим е своеобразна реплика на съществуващата стара стена от улицата.

Композицията се допълни по естествен начин като вместо шкаф за телевизор, пред стената поставихме сандъкът, в който пристигнаха лампите на Wolfram от България.

Това рисковано решение бе изненада за собственикът. Но в крайна сметка го прие. Дали за него това остава  необичайна ексцентричност на европейския архитект или емоционален завършек на проекта, не е важно. Усмивката на лицето му е тази, която е има значение.