case study 194-1

Това е личното пространство на млад човек на прага на своята независимост, синът в семейството. Настоящата спалня се намира в най-отдалечената част на просторен апартамент, който предстои да бъде ремонтиран поетапно. Това е интересен пример как второстепенно пространство в едно жилище може да преобърне хода на цял проект.

Противно на традиционната идея, че за да разшириш едно пространство трябва да използваш светли цветове, тук цялата лява част на стаята е в черно, а цялата дясна - в бяло. Защо да натоварваме едно неголямо помещение с подобен контраст?

Стаята е малка и в нея се влиза, преминавайки през дълъг коридор. Не съществуват много възможности за преработка на това пространство – тясната входна част граничи с общи части на сградата и не е възможно да се разшири на страни като се съборят стени. Единствената възможна промяна на границите му би била да се елиминира вградения гардероб. Визуално пространството може да се разшири и чрез премахването на стената на банята и замяната й с прозрачна витрина. Тези на пръв поглед незначителни промени създава предпоставка за оптическо разширяване на стаята. Така в ляво по коридора стената изчезва, създавайки ниша за зоната с банята. В дъното на тази ходова линия е оформено основното пространство с леглото, пианото и много свободно място за упражнения и йога.

Разработвайки различни проекти през годините, се научих да разчитам характеристиките на местата. В този случай особеното е именно дългият преход към основното пространство на стаята, който се възприема като дефект на помещението. И често когато един дефект не може да се елиминира, той би могъл да се превърне в акцент, да се подчертае. Да прережем на две, използвайки черното и бялото – това е радикално и плашещо на пръв поглед предложение. Но крайният ефект е на лице. Когато влезеш в ремонтираната стая, изненадата е толкова голяма, че не забелязваш, че си в коридор. Любопитството да откриеш какво има в дъното му те отвежда неусетно през него и попадаш в самата стая.

Тук е важен и скрития подтекст на това решението - нищо повече от черно и бяло, като в живота на обитателя на това място. По индиректен начин дизайнът на неговата стая се превръща в материален израз на дуалистичното му възприятие на света, есенцията на всички противоречия, граници и въпроси, занимаващи един млад човек с извънредна чувствителност към заобикалящия го свят. Решението на това помещение доведе до цялостна ревизия и преоценка на проекта, на всички взети решения до момента. Работата по реализацията му е в ход.