ДИЗАЙНЪТ е територия, на която днес всичко е позволено. И макар голяма група хора все още да отрича този факт, държейки се здраво към добре познатото и „сигурно“ статукво на функционалните материални параметри, светът на дизайна има и второ, все по-уверено ново лице. Някои, притеснени от появата му, го наричат ЕЛИТАРНО и търсят тъй нареченото ПРАКТИЧНО. Истината е, че с всеки изминал ден ДИЗАЙНЪТ се ПОЛЯРИЗИРА – точно като обществото ни. В единия му край стоят привичните поведенчески модели на потребителите на дизайна и познатите аргументи на индустрията (цена, количествени параметри, роботизация, изкуствен интелект, перфекционизъм). Но този вид дизайн става достъпен за все по-малък социален кръг – и заради нарастващите цени, и заради нарастващите обеми и размери на мебелите, които не се побират с средностатистическите обитавани пространства. За тези, които не могат да си позволят нищо от това съществува друг вид „сигурно“ – IKEA, ZARA HOME и разнообразни локални клонинги на различно ниво на цена-качество, отразяващи особеностите на местните консуматори.

В пълно противоречие с тази все още масова практика на пазарите застава едно неразбираемо на този етап производство на обекти на дизайна, базирано на ЗАНАЯТЧИЙСКИЯ ПОДХОД, на лимитирано количество или обекти-уникати. Защо го наричат елитарно? Защото тази новопоявилата се вълна от творчество бе умело яхната от „галерийния“ подход в търговията с него и наречена (или нарочена) „collectable design“ или дизайн за колекционери. Това е територия, на която ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА И ЕМОЦИОНАЛНОСТТА са основният двигател на създаване на обекти. В този смисъл мебели, лампи и други обекти от този тип привличат любопитството на публиката. Точно заради това се раждат и множество нови платформи, които представят СЕЛЕКЦИИТЕ си по време на седмицата на дизайна в Милано. Сцената в тази сфера е много динамична.

Типичен пример на такава платформа е нашумялата и предизвикала огромни опашки от посетители ALCOVA . Създадена през 2018, тя набира истинска сила от 2021 насам, заявявайки се като „платформа за независим дизайн“. Само за няколко години Joseph Grima  и Valentina Ciuffi успяват чрез кураторската си работа в областта на дизайна и селекциите си, да се превърнат в институция въпреки липсата на конкретно физическо пространство, което да населяват. Всяка година те наемат сгради с ясно изразен фотогеничен характер (бивша кланица през 2023 г., нефункционираща фабрика за панетоне или манастир в покрайнините на Милано), в които подбраните от тях авторите да покажат работите си. Участието им Design Miami през 2023 ги изведе на международната сцена и затвърди позициите им. По време на седмицата на дизайна в Милано през април 2024 те избраха като мизансцен за презентациите си две вили - Villa Bagatti Valsecchi (имение от 19 век) и Villa Borsani (Модернистичен шедьовър от 1945 г.). Макар до тях да се стига с влак след половинчасово пътуване до Varedo, още в деня на откриването на експозициите, за да се влязат в една от сградите на посетителите се налагаше да чакат 2 до 3 часа. Но динамиката на тази хронология едва ли ще е валидна за всички нови платформи за дизайн.

Балансираните архитектонични продукти на Linde Freya Tangelder, показани в една от залите на Вила Борсани неслучайно привличат вниманието на селекционерите от  ALCOVA. Бергийката от Антверпен, работеща в Брюксел, е едно от многото навлизащи все по-сериозно в полезрението ни Белгийци. Тя е и сред авторите, с които работи и елитната италианска фарбика Cassina. Еклектичните решения на Kiki Goti, архитект и дизайнер от гръцки произход, базирана в Ню Йорк, също задържат вниманието ни. Нейните обекти са един от многобройните, изработени от алуминий, които бяха показани тази година. Проектите с нейния подпис, контрастни в материолността си, визулно остават единни и напомнят добре контролиран резултат от детска игра.

Различни техники и материали са в центъра на внимание на мноогрзаните проекти, селектирани от дизайн платхформата. Керамиката е тема за т Aurélien Veyrat от Франция и TERRAFORMAE от Италия. Мебелите и осветителбните тела на econitWOOD от Германия са разработени на база на новаторска технология за преработка на дървени частици. А темата на The New Raw от Холандия е рециклирането на всякакъв тип пластмаса и 3D принт на мебели. Подходът в изграждането на осветителните тела на сърбите от Former Matter  само на пръв поглед е традиционен - изполцван е транслуцентен оникс и цветен метал в сложно формообразуване.

Сред новите селекционери на Милански терен впечатление правят Capsule Plaza – продължение на издание за дизайн, разраснало се до прецизна кураторска платформа. През 2023 година те представят за първи път в Spazio Maiocchi хибрид между панаир и колективна изложба, прецизно и балансирано обединяващи дизайнери и компании от различни творчески области. Инсталациите са придружени от разнообразна програма от разговори и семинари. За качеството на селекцията им свидетелства и асоциирането им с легендарният Милански „concept store“ CORSO COMO 10 , който през тази година отвори нови изложбени пространства. Именно тук бяха показани работите на световно известните Швейцарски архитекти Херцог и Де Мерон (Herzog & Dе Meuron) и тяхната колекция H&dM Objects, мебелите на знаковите италианци ACERBIS и тези почти непознатите до сега севернокорейци от Niceworkshop.

Но истинската изненада по време на седмицата на дизайна в Милано дойде от белгийците BARANZATE ATELIER. Познати още като ZAVENTEM ATELIERS (името им произхожда от това на селце край Брюксел, в което се помещават техните работни пространства на площ от 6000 кв.м.), този нетипичен център обединява еклектична общност от дизайнери, художници и сценографи, обединени от страстта си към производството и обработката на материали. За представянето си в Милано към тази общност от 35 студия се присъединяват и още 15 подбрани от тях дизайнери. Не територията на бивши складове с обширните 7300 кв.м. изложбено пространство бяха показани проекти с впечатляващо качество както по отношение на умения за работа с материали, така и по отношение на богата емоционалност и свобода на мисълта.

В разговорите с авторите и изненадващо спрямо общоприетото разбиране, се установява, че една немалка част от тях нямат типичното образование, свързано с дизайна. Apolline Couverchel и Gauthier Haziza от Studio Élémentaires са сценографи, които, вдъхновени от движението, създават мобилни осветителни тела. Тяхната красота далеч надхвърля тази на обикновената кинетична скулптора и може да бъде възприета в нейната пълнота единствено на живо. Pierre Coddens, макар и самоук, създава осветителни тела и малки мебели от ненужни строителни материали и предмети – прецизни и едновременно свободни, те са интересен експеримент в търсенето на перфектната неперфектност. Той е знаков артист за общността, ярък изразител именно на обединяването та изкуство, дизайн и занаяти. 

Arthur Vandergucht надгражда обучението си в Luca School of Arts, Ghent  с познанията си по отношение на технологията за работа в автомобилната работилница на баща си. Благодарение на това създава мебели от прецизно огънали метални елементи, захванати изцяло с нитове. Тук не можем да не споменем и името на Lionel Jadot – именно той е двигателят, обединителят на тази група артисти, той е центърът на общността. Провокативните му продукти, създадени от парчета асфалт и арматурни железа, правят точно толкова силно впечатление колкото и непретенциозният приятелски начин, по който разказва и за тях, и за останалите от ателиетата.

И ако има обединяваща тема между него и останалите артисти, чиито интересни  продукти далеч не се изчерпват със споменатите по-горе имена, то това е именно в свободата да използват всеки материал и всяка техника като база за създаване на обекти на дизайна. Обединява ги свободата да бъдат различни. И постоянният  въпрос На Лионел: „Какво се случва с мястото, в което живеем?“.