Мебелите като предмети на изкуство, мебелите с колекционерска стойност – това е тема, позната като COLLECTABLE DESIGN за тези, които следят случващото се на сцената на дизайна. В последното десетилетие тя се разви много динамично и се наложи като ясна сюжетна линия сред ценителите на дизайна и изкуството в Европа и Северна Америка. Предлагането на подобни обекти, обединили функцията на мебелта и емоционалността на предмета на изкуството, работи на принципа, на който функционират галериите. Но вместо картини в тези галерии ще срещнем причудливи дивани, столове и маси, лампи или декоративни предмети. Пазарът за подобни изделия особено след 2020 г. нарасна лавинообразно, а платформите със собствена селекция на такива обекти са вече безброй и необхватни.
Какво представляват мебелите с колекционерска стойност? Нека се върнем малко назад, за да се опитаме да хвърлим светлина върху изразът COLLECTABLE DESIGN. Дори и да сте чували този термин, вероятно ще ви е трудно да обясните какво точно стои зад него. Причината за трудната дефиниция е това, че в тази група мебели попадат както такива с историческа стойност, така и всички съвременни експерименти, съчетали занаятчийство и екстравагантни идеи. Новите обекти с колекционерска стойност са еднозначно запомнящи се с формите и техниките си на изпълнение. Това е един нов пазарен сегмент, появил се преди около 20 години. Идеята за колекциониране на т.нар. „функционално изкуство“ - предмети, свързани с дизайна, е вид надграждане на пазара на изкуство. Този тип обекти са единични бройки или строго лимитирани издания, чиято стойност варира от няколко стотин до няколко хиляди Евро.
Терминът Collectible Design е роден преди около 2000 година. Той реално повтаря, имитира пазара на изкуството. Смята се, че този израз произхожда от панаирите Design Miami. Александра Кънингам Камерън, куратор и техен бивш творчески директор, казва: „Хората смятаха, че занаятът просто не е достатъчно секси. Идеята беше да използваме дизайна като стимул за създаване на друг вид интерес и ценителство, да предизвикаме вниманието и в крайна сметка да култивираме предмети с нова повишена парична стойност.“
И преди откривахме в галериите знакови фотьойли или столове, създадени още 30-те до 70-те години на 20 век по проекти на Льо Корбюзие, Чарлз и Рей Иймс, Пиер Шаро, Джио Понти, .... и много други. Те всъщност са част от експозициите на музеите за дизайн по света и днес са познати като "исторически мебели". В тази група вече попадат мебели на съвременни автори като Филип Старк, Рон Арад, Маартен Баас, ... и които изграждат историята на сектора.
Ако историческите колекционерски мебели са тези, които са изложени в музеите за дизайн, логично възниква въпросът можем ли днес да проектираме и създаваме колекционерски обекти на дизайна? Отговорът е положителен - защото светът на занаятите, светът на емоциите стимулира както тези, чиито идеи се реализират все по-свободно, така и тези, които искат да направят пространствата, които обитават, лични, индивидуални, артистични.
Намираме се в епоха, в който дизайнерите трябва да преосмислят собствената си практика, да се позиционират в нова среда и нов контекст и не на последно място, да намерят нови начини да продава продуктите си. Възприемането на идеята за колекционерски дизайн автоматично поставя дизайна на друга основа. В епоха, в която уменията и занаятчийските практики изчезват и биват лесно заменени от автоматизирани процеси, преосмислянето и преоценяването на този тип умения придобиват по-висока стойност.
Според анализ на изследователския офис на CGIA (Асоциация на занаятчиите и малките предприятия в Италия), там до 2023г са загубили 325 000 занаятчии (-17,4 %). Новината е, че много бързо работилниците се превръщат в нови студиа и дизайнерски лаборатории, занаятчиите се обединявам с дизайнери за да създадат продукти, събрали идеите на младите и знанията на опитните. Така техниките и традициите намират нов прочит, провокират ни да възприемем този нов съвременен и артистичен прочит на вече познати теми.
