Пловдив и Културата

Пловдив и Културата

Аз съм от Пловдив. И винаги ще бъда. Нищо, че едва миналата година, най-накрая, след 30 години в София, си смених личната карта и вече съм Софиянка по документи.  Точно по тази причина ще се „изкажа в ефир“ – нещо, което обикновено избягвам да правя, особено по въпроси, по които се шуми прекомерно.
Може би е добре да кажа, че прекарах последните няколко дни в Пловдив по други дела. И можах да наблюдавам отблизо всичко, за което се говори толкова усилено. Много се дразня от това да се плюе и плюе по една тема. Нихилизмът като национална черта е едно от нещата, които не харесвам. По тази причина, въпреки вродената ми взискателност, през цялото време бях много позитивна, исках лично да се убедя, че плюенето е неоправдано, преувеличено, изобщо че си е по нашенски.
С тази позитивна нагласа напред, в малкото свободно време, което имах, се опитах да си съставя лично мнение за случващото се. И ето как звучи то.

кулата
организацията на движени около кулата

СЦЕНАТА: Мащабна, бляскава, впечатляваща. Лошо мащабирана спрямо пространството, в което е поставена. Неадекватна спрямо местата, от които може да се наблюдава. На общия фон на подготовка на града – като скъпа брошка, закачена на прокъсан анцуг, който не става нито за пред хората, нито за по домашно му.


ШОУТО: Бих го нарекла посредствено. Много, ама много исках да намеря хубавите му страни. Дори за момент детското в мен се зарадва на зарята. После го изгледах повторно по телевизията – едва ли не с научен подход. Еми не ми хареса – нито Теодоси в сребърната си одежда; Нито децата от Сценични кадри, които толкова са се трудили – за съжаление върху една отживяла концепция за рецитации; Нито електронната арфа – ами че и това е познато от преди безброй много години – нищо че у нас е технологична иновация; Нито движещите се букви; Нито …. А бе не ми хареса. Искаше ми се в него да има нещо запомнящо се, нещо самобитно извън клишетата, нещо съвременно. Може би ще запомня единствено това, че накрая камерите показаха няколко усмихнати лица на хора, качващи се на сцената за финалната част. Поне малко радост.


Иначе още в 9ч сутринта бях информирана от жена от квартала, че в 17ч ще раздават безплатни одеяла. Но щяло да бъде голямо блъскане и тя нямало да ходи. По-късно, в края на шоуто, от друга жена разбрах, че всички били много недоволни от това, че одеялата свършили. Хора, за каква култура говорим, какви дебати за сцената и шоуто водим? Хората се вълнуват от безплатните одеяла. Хората са бедни и уморени.

шахта без капак под уличен стълб без осветително тяло
улици и тротоари в града

ГРАДЪТ: Разкопан. Непроходим. Кален. Това не е онзи Пловдив, в който обичаме да се разхождаме. Превръщат го в поредният срамно ремонтиран град. Браво, кмете! Браво за логото на площада – изумително, направо не вярвах на очите си! Браво за зейналите шахти по неосветените улици! Браво за разкопания централен площад!


СИЛИТЕ НА РЕДА: Спокойни. Ами че то нямаше никаква причина да са неспокойни. Остава въпроса – защо бяха изсипани всички тези барети, полицаи, и какви ли не сили на реда? Градът беше изключително спокоен. И ако се срещаха изнервени хора в деня на откриването, то е защото се опитваха да измислят как да заобикалят безбройните заграждения за пешеходци за да стигнат до домовете си. Да не би пък да показваме нещо на Европа – мощ, присъствие, способност да опазим Шенгенските граници… Нищо че пазим шепа пенсионери и младежи, развълнувани от празника в града им.


ОРГАНИЗАЦИЯТА: Сега ще кажа нещо положително – най-после. Усмихнати доброволци - многобройни млади хора с червени жилетки въпреки студа. И до тук с положителното. Жалко, че изграждат толкова нисък критерий у младите хора. Жалко, че когато се озоват в някой голям музей за съвременно изкуство, гледната им точка ще е толкова морално остаряла.

част от картините на Кольо Карамфилов

ИЗЛОЖБИТЕ: Най-после да кажа нещо и за културата по същество.

Кольо Карамфилов в Градска Художествена галерия – чудесна, всеобхватен поглед върху творчеството му, върнах се назад във времето и си припомних многоликостта на работите на КольоК. Липсваше ми малко повече информация, чрез която да мога да локирам в годините различните работи. И не разбрах кой е куратор, както и от кои колекции са картините – частни или на галерията. Но нищо. Вероятно ще се върна до края на месеца, за да се насладя отново на тази изложба.

Камен Старчев в UPARK. Камене, много харесвам работите ти! U PARK – завесата от цигарен дим никак не е в хармония с чистота на изказа на този автор. И въпреки това, вероятно и заради пристрастието ми, оставам положителна.

Галерия Сариев с изложба на Камен Стоянов. Харесването или нехаресването на творбите в съвременното изкуство, често е въпрос на емоционална нагласа, съвпадаща с тази на автора. Работата на тази малка галерия за мен е пример за всеки един от нас за това какво може да се постигне, когато вярата в една кауза е толкова силна. Винаги, когато съм в Пловдив, не пропускам да премина през галерията, за да видя какво се излага в момента.

Камен Старчев


ДИМ. ИСТОРИИ ЗА ТЮТЮН. По идея на Светла Коюмджиева. Куратор – Весела Ножарова. Сценограф: Димитър Воденичаров. Дизайнер: Калина Димитрова. Изложба, представляваща исторически преглед по темата за тютюна. Много адекватна въпреки ограничения ресурс, които залите предоставят. Ще запомня няколко неща: Графичният дизайн на цигарените кутии и развитието му във времето; ремонтът на сградата (стълбищата и тоалетните); указателните табели в сградата (моля вижте снимките).

И накрая – ще запомня картината „Разговор с цигара“ на Христо Стефанов, в която са изобразени самият автор, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Митьо Киров и Жоро Слона. Годината, в която е рисувана работата, е 1984.

За всеки Пловдивчанин, свързан с културата на града, тази картина би трябвало да значи много. Тя е спомен за ОНЗИ ДУХ на ПЛОВДИВ, който всички ние искаме да съхраним. Да, Пловдив е столица на културата - въпреки опърпаните му "дрехи", въпреки уморените му, но усмихнати хора. Искам да вярвам, че Пловдив ще е именно този град, който останалите Пловдивчани или заминалите Пловдивчани ще успеят да възродят.

"ДИМ" - графичния дизайн на кутиите за цигари
"Който пуши Пловдивски Родопи, той не остарява щото млад умира." - така казвахме като деца.
"ДИМ" - входът според кураторите
"ДИМ" - входът, визуална комуникация в развитие
новоремонтирания тютюнев склад - стълбището, детайл
новоремонтирания тютюнев склад - тоалетната, детайл