Да седнеш върху водата

В контекста на приключилото наскоро Биенале за изкуства във Венеция тази година за втори пореден път се състоя изложбата Glasstress. В многообразието от събития и изложби, тази би могла и да бъде подмината. Но би било жалко. За 30-те хиляди човека, посетили я за 5 месеца, със сигурност е било особено вълнуващо преживяване да се уверят, че стъклото е не само материал, от който се правят полилеи и чаши. Зад инициативата, започнала през 2009-та година, стои Адриано Беренго (Adriano Berengo) с неговото Муранско студио.  Идеята е да изследва възможностите на стъклото и да сближи изкуството и занаятчийството в работата с този материал. В рамките на Glasstress на стрехата на Лувъра в Париж „кацнаха” 1055 стъклени гълъба, в момента могат да бъдат посетени изложби в Рига и Стокхолм, предстоят в Ню Йорк и Бейрут. Много са имената на познатите артисти и дизайнери, работили по различни проекти, свързани със стъклото,  които можем да намерим в сайта www.glasstress.org.

Токуджин е един от тези, които по времето на Биеналето представиха обект с невероятна поетичност. Неговият „воден блок” е предмет с утилитарна функция – пейка. Да седнеш върху водата е идея, която сама по себе си носи голям емоционален заряд. Материализиран с присъщия на японския дизайнер поетичен маниер, в този предмет се преплитат плътността на преживяването и лекотата на визията. Продуктът, както почти винаги в тези случаи, е прост - блокът от прозрачно стъкло е подпрян на две пластини от полиран алуминий. Обработката на стъклото създава усещането, че ако посегнеш да го докоснеш, повърхността му ще се раздвижи.