project 197

Назад

Как се прави клише без да е клише?
Много вероятно това мото на проекта ще се стори претенциозно на някои. Но всъщност това е решение, изпълнено на базата на класическо задание, в което се комбинират теми от винтидж, скандинавски дизайн и модерни елементи.

При решението са избегнати клишета като тухлички с бяла боя върху тях, мебели от груба дървесина с метални крака или декори, характерни за южна Испания или Франция. Други специфични елементи за стиловете обаче присъстват. Столовата например е отделена от дневната с витрина от черно желязо и стъкло. Силният контраст между черното и бялото доминира монохромното решение. Подът, покрит с дъбов паркет, създава стабилна основа за наслагване на елементите в помещението.

Вниманието на зрителя обаче е изцяло привлечено от дългата стена на дневната с характерен тапет на Еlitis. Сякаш гигантското мастилено петно е разплискано на стената - едновременно прост и претенциозен акцент. Тази своеобразна графика грабва погледа. Но след по-дълго вглеждане откриваме дискретните осветителни тела, килимът с неправилна форма, както и фотьойлите на Diesel-Moroso, напомнящи  бонбони. Решението обаче остава с проста геометрията и чиста линия.  Именно така се създава стабилна основа, върху която да се експонират акцентите в решението.

Вниманието на зрителя обаче е изцяло привлечено от дългата стена на дневната с характерен тапет на Еlitis. Сякаш гигантското мастилено петно е разплискано на стената - едновременно прост и претенциозен акцент. Тази своеобразна графика грабва погледа. Но след по-дълго вглеждане откриваме дискретните осветителни тела, килимът с неправилна форма, както и фотьойлите на Diesel-Moroso, напомнящи  бонбони. Решението обаче остава с проста геометрията и чиста линия.  Именно така се създава стабилна основа, върху която да се експонират акцентите в решението.

Кухнята е организирана в пространство, обособило се между колони и шайби при обединяване на две жилища. Тя еднозначно може да бъде наречена класическа заради таблените си врати. Но тази и визия е осъвременена от избора на материал за плот – черно-бяла мозайка. И този път погледът е изтеглен в дъното на помещението чрез силен акцент. Снимка на луната е принтирана върху огледало, което е осветено отзад. Отново простата геометрия доминира. Впечатление правят и двата пресечени конуса в черно и бяло – единият представляващ аспиратор, а вторият – осветително тяло над масата за хранене с двустранно светене.

В резюме – финалният резултат е една контрастна пространствена композиция с прецизен баланс между прости геометрични елементи и акценти от сферата на промишления дизайн.